Иван Милушев от ББГEspressimo.bg сe срещна със съоснователя на Българска барманска гилдия Иван Милушев.Опитният майстор зад бара ни разказва за развитието на българската бар култура и ключа към успеха - новаторството. Обяснява и колко е важно да сме информирани, за да направим най-добрия избор. Как се роди идеята за създаването на Българска барманска гилдия?В началото започнахме аз и Драгомир Иванов и Димитър Димитров. Бяхме говорили да създадем едно общество, което да защитава интересите на барманската професия в България. Видяхме се, обсъдихме идеята и лека полека нещата потръгнаха. Малко повече от година след създаването на фейсбук страницата на Гилдията имаме над 1000 реални фена – хора, които наистина се интересуват от тази област. В последствие се включиха Илия Зотков, Мартин Тодоров, Ники Нейков. Надяваме се и колеги от провинцията също да се включат, за да продължим да разширяваме дейността си. Причината беше, че барманството в България наистина е на много ниско ниво и липсва качествен контрол върху това, което се прави.Има ли добри професионалисти и новатори в България?Хората на високо ниво у нас се броят на пръстите на двете ръце. Това са бармани, които наистина могат да направят нещо новаторско. Всичко ново е нещо забравено старо. Съвременните бармани работят с готвачи и химици. Тук са спрели на едно място и правят нещата по задължение. За щастие има и примери за обратното.Умерен консуматор ли е българинът или по-често прекалява с алкохола?По мои наблюдения заемаме челни места по консумация на алкохол. Но и в България хората издържат на големи количества алкохол.Какви разлики откриваш между барманството у нас и в чужбина?Миналата година посетих бар в Берлин и смея да твърдя, че хората там са „от друга планета“. Нещата в съвременното барманство са на изключително високо ниво. Докато ние тук търсим начин да направим нещо, там те отдавна са открили „топлата вода“. Мой приятел – барман в Лондон – споделя, че там нещата стоят по коренно различен начин. Разликата в културата е огромна. Там барманите получават готова информация, докато ние тук работим на принципа „проба-грешка“, за да направим една малка стъпка напред. Добрият барман също така трябва да умее да консултира клиентите при избора на коктейл, за да се задоволят максимално сетивата.На високото качество или на ниската цена държи повече българският клиент?Много малко са заведенията, чиито клиенти търсят качество и могат да платят за това качество. Да, има хора, които държат на качеството и могат да си го позволят, но масово се търси евтиното и промоциите. Положителен факт е, че има и ценители, които отиват на бар, за да се насладят на качествени напитки. Важното е да се издебне правилния момент, в който „да пречупиш“ клиента. Аз например не си представям да работя на място, където хората не разбират това, което правя.Истина или мит е, че жените предпочитат коктейли, а мъжете – твърд алкохол?Според мен е заблуда, че жените пият повече коктейли. Дори напротив – има доста голям интерес от страна на мъжете към коктейлите, които ние правим. Ако обясниш на един човек как да усети коктейла, ти го печелиш. Коктейлът не е просто една напитка. Първо го виждаш в менюто и изпитваш желание да го изпиеш. Когато ти го сервират, виждаш украсата, усещаш ароматите, улавяш различните вкусове, послевкуса и т.н. Ако всичко това бъде добре презентирано, човек ще успее да разбере правилно напитката. Много често хората не знаят какво искат и остават приятно изненадани, когато получат нещо, което не са опитвали или очаквали.Трябва ли добрият барман да бъде и добър бариста?Смятам, че не е задължително, но в България това често се прави. В повечето заведения тук служителите са баристи, бармани и какво ли още не. Барманът по-скоро трябва да има познания за кафето, чая и т.н. По мое мнение зад бара трябва да има барман и бариста, които да си партнират, а не всичко да се върши от един човек.Какво място заема кафето в менюто на добрия бар?Зависи доколко е профилиран барът. В България по принцип кафе се предлага през деня, а вечер се преминава към алкохолните напитки. Но има места, където никога няма да ви предложат кафе. В последно време се отвориха и много специализирани кафетерии. Главно остава съчетанието между кафетерия и бар. Така се обхваща по-голям сегмент от деня и клиентите.Какви най-странни желания от клиенти си чувал?Едно от най-глупавите неща, които съм чувал, е „двойно късо кафе без кофеин“ – абсолютно безсмислена и лишена от всякаква логика поръчка. Това показва, че някои хора нямат елементарна култура и не знаят какво си поръчват. Друг случай е поръчка на коктейл без лед. А ледът е основа в почти всички смесени напитки.Споделяш, че мисия на Гилдията е да се подобри бар културата в България. Има ли напредък в тази посока?Има значителен напредък. През тази една година правихме всичко „на мускули“. Вече много собственици на заведенията и бармани започнаха да ни вярват и да следят нашата работа. Ако и фирмите започнат да пречупват закостенелите си разбирания за налагане на марки на пазара, ще бъде още по-добре. Много заведения застанаха зад гърба ни, много колеги се допитват до нас. Интересът към различни мероприятия показва, че хората искат да опитват нови неща и то – правилните нови неща. Високата оценка на хората ме кара да вярвам, че вървим в правилната посока.Кое според теб е най-хубавото в барманската професия?Човек трябва да поживее и да си подреди приоритетите, преди да реши да стане барман в България. Почти всеки започва тази професия между другото, а не заради особен интерес. Аз също открих страстта си към барманството сравнително късно, но след това нещата започнаха да се случват. Най-хубавото за мен е самото изживяване – моментите зад бара, отношенията с колегите, общуването с клиентите. Това е една от най-социалните професии, но и една от най-динамичните. Работата никога не спира. Особеното тук е, че се работи с хора, които са под въздействието на алкохола. Знаете, че има различни видове пиянство – от прегръдки и целувки до агресия. Аз обаче не си представям живота без да съм заобиколен от хора. И за нищо не заменям момените си зад бара.