Бивш бариста, настоящ заместник-управител на ресторант и преди всичко човек със страст към приготвянето на хубаво кафе с качествени продукти. Младен Гинев разказва повече за начинанието да произвеждаш в България първокласен продукт на световно ниво. Ще видите и снимка на първия му продаден тампер, който клиентът нарекъл „The Selfie Maker“ (сами ще разберете защо).

Разкажи ни малко повече за производството на темпърите.

Темпърът се потапя в специален химикал, в който се пуска ток, и металът започва да оксидира. Всъщност самият оксид придобива различни цветове. Няма нищо общо с боядисването, където металът се грундира, пръска и лакира. Нашият материал е малко по-твърд от реалния метал и на практика се създава спойка с основния материал. Така се получава висококачествен продукт.

Как се роди идеята?

Идеята всъщност е доста стара – появи се, още когато работех като барман. Брат ми е индустриален дизайнер и реши да започне свой бизнес. Помагал съм му и така с времето натрупах нужните знания и контакти за производството на подобно нещо. Съвсем случайно разговарях с един наш клиент и му споделих моята идея. Именно той беше човекът, който ми каза: „Давай, пробвай! Имам човек, с когото ще те свържа, за да види твоя продукт.“ На него темпърите му харесаха страшно много. Така получих първата си поръчка. Сега получавам заявки основно от чужбина – Европа и САЩ.

Как се развива бизнесът ти в България?

За известно време го бях оставил малко настрана, защото у нас за съжаление повече се търси евтиното. Дори бях учуден, защото предлагах темпърите на цената на най-комерсиалните модели, но отговорът винаги беше: „Добре, добре… Колко струва? Ама може ли да напишем нещо друго?“ Интересно беше, че когато качих снимки в Instagram, веднага получих няколко имейла от Китай с предложения да произвеждам темпърите там. А относно самото име „Либерика“ – това е наименование на сорт кафе, който не е толкова популярен. Логото ни представлява цвета на самата Либерика.

Опитвал ли си кафе Либерика?

Все още не, просто защото е много трудно да се намери. Когато бях в Рим с брат ми, бяхме решили да отделим по един специален ден за всеки от двамата. За него – посещение на културни забележителности, тъй като е дизайнер, а за мен – обиколка на десетте най-добри кафенета в Рим. Специално отидохме до едно кафе в Пантеона, което предлага почти всичко, но точно Либерика нямаше. Последния ден случайно влязохме в един съвсем обикновен кафе-ресторант, но баристата там беше истински виртуоз, а пиенето на кафе – неповторимо удоволствие.

Как започна кариерата ти на бариста?

Започнах да работя като барман, след което ме изпратиха на обучение в Лаваца. От там се появи тази моя страст към кафето. В началото нямахме добро оборудване, но когато получих първия си професионален темпър и го хванах в ръце, помислих: „Боже, колко е готино това! Искам да си го имам вкъщи, да е мой.“ Тогава си казах, че трябва да правя нещо подобно, но за съжаление нямаше как да се случи. Веднага щом се прибрах, споделих идеята с брат си и на него много му допадна. Така постепенно най-накрая се стигна до момента, в който аз ръчно полирам темпърите.

Коя част от приготвянето на кафе ти доставя най-много удоволствие?

Няма конкретна част, като цяло просто старанието да направиш нещо наистина хубаво. Случвало ми се е човек да дойде до мен, за да остави бакшиш и да пита: „Кой направи това кафе? Браво, за пръв път виждам нещо подобно!“ Главно чужденци са се впечатлявали от това, че правим качествено кафе. Защото доскоро човек можеше да опита качествено еспресо и други кафе специалитети на не много места. Като цяло обичам тази философия всеки път да правиш правилните стъпки, за да се получи нещо, което ще предизвика положителни емоции у хората. Например нещо толкова просто като да видиш рисунка в капучиното може да предизвика усмивка.

Какви трудности срещаш по пътя с производството в България?

Малко демотивиращ беше моментът, когато наистина се сблъсках с реалността. Разговарях с дистрибутори, които се интересуваха единствено от цифрите (цената). За мен беше малко шок в началото, защото аз приемам това като нещо, което съм предизвикал да се случи. То се е появило в главата ми като идея и после е станало реалност. Много е приятно усещането да отидеш някъде и да видиш как някой използва предмета, който ти си произвел. За нас всяка бройка е важна, затова работим много прецизно с цветовете и настройките на лазера. Наистина се надявам да имаме повече време, за да успеем да направим и другите продукти, които сме замислили. Някои мои приятели баристи също ми дават идеи.

Какви са идеите?

Планираме малко по-бутикови продукти. Те ще са с по-ограничени цели, ще се използват по-различни материали, например гранит и мрамор. Някои клиенти търсят нещо по-специално. Също гравюри, всяка една от които ще представлява малка рисунка. Но засега не ни стига времето, може би догодина. Дизайнът е най-труден за изработка. Трябва да се направят чертежи, проби и т.н.

Дизайнът е дело на брат ти?

The selfie makerТочно така. Ние бяхме направили модели на 3D принтер, защото искахме темпърите да са наистина удобни за използване, чувството като държиш темпъра в ръка да е приятно. Аз например дълго време съм използвал неудобен темпър с много дебела дръжка и след като направиш 150 кафета за деня, това започва да те побърква. След като постигнахме желания резултат, дадох темпъра на няколко професионалисти, на които имам доверие, да го изпробват. Той не е нито нисък, нито висок. Различните баристи разбира се имат различни предпочитания. Нашият темпър е универсален и пасва добре на баристите. Другият модел темпър, който сме замислили, е малко по-висок и обемист. Надявам се да имам възможност да ви представя и него.