„Мактуб – било е писано!“

Ако ви звучи познато, най-вероятно сте гледали бразилския сериал „Клонинг“. Действието се развива във Фес, Мароко, където главната героиня Жади попада в един нов за нея свят. Там нейна най-добра приятелка става мъдрата Зорайде. Обърканата девойка често моли своята духовна наставница да й гледа на кафе, за да й помогне да разчете знаците на съдбата.

И като на филм – „написаното“ в кафената чашка накрая винаги се сбъдваше. В реалния живот обаче нещата са по-различни. Достоверно ли е гледането на кафе? Може ли то да разкрие бъдещето и да ни покаже верния път? И какво е всъщност – наука, изкуство, магия, окултна практика или просто заблуда? Преценете сами.

Гледането на кафе се нарича още „тасеография“ или „тасеомантия“ (на турски: kahve falı, на гръцки: καφεμαντεία (кафемандия)). Проучвайки този вид древно изкуство по-задълбочено, откриваме доста сходства, но и някои значителни разминавания в информацията за него от различните източници. Въпреки че тасеографията е най-често практикуваната форма на гадателство, малко книги са написани по темата.

Противоречия има и около историята за възникването на гледането на кафе. Сведенията сочат, че гледането на кафе произхожда от древното китайско изкуство на „четене по чаени листа“. То е било практикувано векове наред от монаси, които церемониално пиели чай в купички с формата на камбана. Вярва се, че преди да открият този метод, монасите са „четели“ бъдещето по образувалите се следи и белези на вътрешната страна на камбаните в храмовете.

По-късно арабите адаптирали китайската техника към разчитане на знаците в кафената утайка. Те първи открили кафето около 600 пр. Хр. и успели да запазят тайната на култивирането, пиенето и гледането на ароматната напитка цели няколко века. Кафето си проправя път през Османската империя до Европа доста по-късно.

На Стария континент изкуството за гледане на кафе или чаени листа датира от 17-18 век. Интересното е, че е практикувано от средновековни европейски гадатели, които умеели да разчитат съдбата и по други начини – пръски от восък, олово и т.н. Европейските методи за гледане на кафе произхождат от три култури: славянската, гръцката и турската.

Съществува теория, че традициите в европейската тасеографията може да имат корени и в подобна форма на гадаене, използвана от гърците. За предсказването на късмет в любовта, те изливали вино от чаша в метална мивка и след това разчитали знаците, оставени от пръските.

Навлизането на кафето в ежедневието на европейците поставя начало на процъфтяването на „нов бизнес“. Гадателките на кафе станали толкова популярни, че накрая се наложило дейността им да бъде официално забранена. Първите дами в този бранш практикували в Париж, като по-късно голяма част от тях емигрирала в Германия. Много знатни особи от това време се обръщали за съвет към практикуващите мистичното изкуство.

Как се гледа на кафе? Традицията за пиене на кафе в Турция е много по-различна от начина, по който кафето се пие на Запад. Няма как да видите някой да грабва картонена чаша турско кафе и да го пие на път за работа. Турското кафе е ритуал, сравним с японската чаена церемония.

Преди всичко, кафето трябва да бъде приготвено по специален начин. Ситно смляно кафе, захар и вода се нагряват в меден съд (cezve) до кипване. Тогава пяната (köpük) се сипва в чашата и кафето отново се връща за момент на котлона. След това се налива в чашата и се оставя да се успокои, за да се получи хубава утайка.

Турското кафе е идеално за приятен разговор в задушевна атмосфера. По традиция се сервира с локум и чаша вода. Въпреки че понякога, особено след вечеря, се сервира с малък аперитив (ликьор). Разпространеното схващане е, че водата служи за освежаване на устата преди отпиване или за премахване на кафения дъх и утайката след последната глътка.

Местните обаче разкриват тайната: водата служи за сигнал. Ако гост изпие водата преди кафето, това означава, че е гладен и трябва да му бъде предложена храна. Ако пък изпие първо кафето, значи е сит.

Противоречия има и относно пиенето на самото кафе. Едни твърдят, че правилният начин е кафето да се изпие бързо, докато е горещо. По думите на други кафето трябва да се пие бавно и спокойно, за да релаксира съзнанието, защото иначе знаците ще са хаотични и безсмислени.

Когато приключите с кафето, поставете чинийката върху чашата и я обърнете наобратно. Утайката формира най-различни шарки по чашата. Според някои източници методът за гадаене се основава на Теста на Роршах, използван в психологията. А именно – виждаш това, което си мислиш, че виждаш. Или с други думи, тълкуването се базира отчасти на свободни асоциации и отчасти на прилагането на символи.

Твърди се, че тасеографията е най-евтината и най-надеждната форма на гадаене. Има правило, че пиещият кафето не може да гледа собствената си чаша. Въпреки това някои хора са убедени, че могат да си гледат сами. Прието е, че този, който гледа, трябва с едната си ръка да държи чашата, а с другата – ръката на човека, който е изпил кафето.

При гледането на кафе трябва да се вземат предвид размерите, пропорциите, местоположението и яснотата на фигурките. Знаците не бива да се тълкуват поотделно – за формирането на пълна картина е от значение цялостната комбинация от символи. Но в крайна сметка е важно не какво казва утайката или въображението на гледащия, а в какво вярвате вие. И не забравяйте, че най-добрият писател на съдбата е нейният притежател.