Пътешественици от северозападна Европа донасят на Стария континент новината за една прекрасна напитка от Изтока. Сред тях е и лекарят от Аугсбург Леонард Рауволф.

В своя пътепис от 1582 г. той описва подробно напитката, с която се е запознал в сирийския град Халеб по време на своята експедиция до Близкия изток. Той хвали кафето, нарича го „черно като мастило“ и посочва, че е полезно за стомаха.

През 1592 г. следва подробно описание на кафето като растение и плод от италианския лекар и ботаник Просперо Алпини. Въпреки че е имал важни търговски дела в Египет, той намира достатъчно време, за да напише труд за местните растения – в неговата „Книга за растенията от Египет“ могат да бъдат намерени някои от първите рисунки на кафе.

В началото на 17 век тайните на магията са разбулени. Докато преди това само малки количества кафе на зърна били изпращани в Европа като сувенир от арабските страни, сега търговията бавно започнала да се разраства. Чували с кафе започват да пристигат в големите пристанищни градове като Венеция, Лондон, Амстердам и Хамбург и напитката бързо се превръща в символ на престиж.

Първото европейско кафене е открито през 1645 г. на площад Сан Марко във Венеция, последвано от Оксфорд – 1650 г., Лондон – 1652 г., Марсилия – 1659 г., Амстердам и Хага – 1663 г. и най-накрая Париж – 1672 г. Германците получили първото си кафене през 1673 г. в Бремен, последвано от Хамбург четири години по-късно. Кафенето във Виена пък било място за култура, където се срещали представители на литературата и изкуството. Там горчивата напитка била допълвана по желание с мляко и захар или сметана и поднасяна с чаша вода.

Отначало кафето в Европа било питие, достъпно само за малка заможна социална прослойка. Обикновените хора не можели да си позволят новата напитка и така им оставало само традиционното удоволствие – бирата. Постепенно кафето ставало все по-евтино и се разпространявало все по-бързо. Кафенетата се превърнали в места, където хора от всякакви класи и професии се срещнали, за да обсъдят на чаша кафе политическата и икономическата ситуация. Факт, който изобщо не се харесвал на владетелите по онова време.

Пруският крал Фридрих Велики дори въвежда наказание за пиенето на кафе през 1768 г., вероятно защото се страхувал от бунтарските настроения, които напитката била способна да предизвика. Тъй като кафето обаче вече се било превърнало във важна търговска стока, забраната скоро дала път на доходоносна система чрез наличието на вносни мита и такси.